Реконструктивната хирургия в България остава недофинансирана, което често поставя пациентите в неизгодна ситуация. За спешните случаи – като тежки изгаряния – пациентите не доплащат, но при планови реконструкции, например след мастектомия или при трудно зарастващи рани, се налага да поемат част от разходите за импланти, експандери или модерна апаратура. Това обяснява пластичният хирург д-р Станчо Проданов в интервю за вестник „Труд“.
В практиката му не липсват пациенти, които отлагат или се отказват от възстановителни операции заради цената. А тя не е малка – една реконструкция на гърда, след мастектомия може да продължи над година и да включва няколко оперативни етапа. Оперативният план зависи от вида на карцинома и начина, по който е извършена мастектомията. Най-дългите реконструкции започват с няколко етапа липофилинг, в последствие се слага експандер, има възможност за превъртане на мускул и слагане на имплант.
В структура, работеща със Здравната каса, един липофилинг струва 700–800 лв., експандерът е между 1000–1500 лв., а качествен имплант – около 2000 лв. В частни центрове цените за същите процедури достигат многократно по-високи суми, обясни д-р Проданов.
Добрата новина е, че технологиите променят облика на реконструктивната хирургия – високотехнологични лазери, радиочестотни и ултразвукови апарати позволяват по-малко травматични операции, по-бързо възстановяване и по-добри резултати.
Понякога границата между медицинската необходимост и естетичната интервенция е изключително ясна – когато става дума за възстановяване на функция и лечение на обективен проблем. Друг път границата е по-тънка, особено при операции, при които външният вид оказва силно влияние върху психиката на пациента.
Съвременната пластично-възстановителна хирургия разполага с редица иновативни методи.
„Имал съм случаи, докато съм работил в най-голямата болница по изгаряния на Балканите и в националния център по изгаряния да използваме т.нар. изкуствена кожа за лечение на деца и млади хора, която е твърде скъпа. Болницата иска от министерството необходимата сума, отпускат се средствата за да се свърши качествено работата“, разказа д-р Проданов.
Днес на практика навлизат и 3D принтирането (особено при реконструкции на долната челюст) и тъканното инженерство – бъдещето на хирургията, при което се създават собствени тъкани за трансплантация. Макар експериментите все още да продължават, технологичните разработки, включително и в Япония, дават надежда за нови възможности за пациентите.
Вече години наред д-р Проданов работи както в областта на реконструкцията след травми, изгаряния и мастектомии, така и в сферата на естетичната хирургия. „Пластичните хирурзи работим на два фронта – естетика и реконструкция. Аз не съм избягал от естетиката, но съм отдаден и на възстановяването, защото то връща не само външния вид, но и качеството на живот на пациента.“
