Д-р Спас Бегов, кардиолог в УМБАЛ „Света Екатерина“ и член на екипа по сърдечни трансплантации, беше част от българския екип лекари, изпратени от ИА „Медицински надзор“ за участие в 25-ата Академия по белодробна трансплантация Виена–Торонто–Вандербилт. Академията се проведе през миналата седмица във Виена и беше първа стъпка към подготовката за създаване на национална програма за белодробни трансплантации у нас.
В интервю за БНР д-р Бегов разказа подробности за обучението във Виена и впечатленията си от целия процес по белодробна трансплантация.
Българските специалисти имаха възможност да проследят всеки етап – от приемането на пациента и подготовката за включване в листата на чакащите, до следоперативното възстановяване. Сред впечатляващите случаи, които медиците наблюдават, е пациент на 74 години, който прави гимнастика още на десетия ден след трансплантацията.
По думите на д-р Бегов, процесът във Виена започва още с първата среща. Специализанти по пулмология приемат пациента, разглеждат изследванията и провеждат подробен разговор. Присъстват главен лекар и психолог, а задължително до пациента има и член на семейството. Причината е ясна: семейството трябва да бъде част от промяната. В дома, в който ще живее трансплантираният пациент, се забраняват тютюнопушенето, растенията и домашните животни – с изключение на куче, което стимулира разходки. Ако пациентът или близките не спазват тези изисквания, той не се включва в листата на чакащите, докато проблемът не бъде коригиран.
„Пациентът трябва да си заслужи този орган“, поясни д-р Бегов.
Австрия прилага система, при която всеки гражданин е регистриран като потенциален донор, освен ако изрично не е заявил отказ. Благодарение на този модел повече пациенти получават шанс за трансплантация.
При донорска ситуация белият дроб се изважда и се поставя в специална машина, която го стабилизира извън тялото. Тази технология позволява органът да бъде вентилиран и „обдишван“ в продължение на 12–18 часа, като отокът спада и се подобрява структурата му. Това е от ключово значение, когато донорът и реципиентът се намират на голямо разстояние – различен град или държава.
„Технологиите за поддържане на белия дроб извън тялото и грижата за критично болни пациенти преди и след трансплантация са стандарт, към който трябва да се стремим и в България“, подчертава д-р Бегов.
Той благодари на Министерството на здравеопазването, ИА „Медицински надзор“ и на ръководството на УМБАЛ „Света Екатерина“ за възможността, която му бе предоставена с това обучение.
УМБАЛ „Света Екатерина“ изпрати четирима представители на обучението във Виена. Това са д-р Спас Бегов, д-р Красимир Петков, д-р Любослава Пампулова и д-р Христо Дамов.
Следващото участие на български лекари в Академията по белодробни трансплантации е планирано за пролетта на 2026 година.
Цялото интервю може да чуете в линка: https://bnr.bg/post/102242707/vav-viena-chakaneto-za-prisajdane-na-bal-drob-otnema-sredno-okolo-4-meseca
