Предсърдното мъждене представлява нарушена сърдечна дейност и често ускорен сърдечен ритъм. Това обаче може да увеличи риска от инсулт, сърдечна недостатъчност и други сърдечни усложнения. Предсърдното мъждене е най-често срещаният вид сърдечна аритмия като това състояние може да бъде временно или постоянно. Предсърдно мъждене не е животозастрашаващо състояние, но все пак не е за подценяване и понякога изисква спешно лечение. Повече по темата разказва доктор Ива Димитрова, кардиолог в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“.
Какво представлява предсърдното мъждене?
Предсърдното мъждене е най-често срещаната трайна сърдечна аритмия. Понастоящем е установена честота на предсърдното мъждене при възрастни между 2% и 4%, и се очаква 2,3-кратно нарастване поради удължената продължителност на живота сред общата популация и подобряващ се скрининг. Рискът от този вид аритмия е по- висок при мъжете.
При това състояние настъпва хаотична електрична стимулация на предсърдията, изразяваща се в некоординирано съкращение на отделните мускулни фибрили и невъзможност за качествено съкращение на цялото предсърдие. Най- често сърдечната честота е ускорена (над 100 уд/мин.) Обикновено за нормален се счита сърдечен ритъм от 60 до 100 удара в минута. Понякога предсърното мъждене е с нормална сърдечна честота и се нарича нормоаритмия. Най- често при тези пациенти липсват оплаквания. По-често предсърдното мъждене се среща при пациенти в напреднала възраст, както и при такива , страдащи от артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, клапни сърдечни болести, диабет, затлъстяване и др.
Какви са най-често срещаните симптоми?
При клинично изявено мъждене оплакванията могат да включват сърцебиене, задух, стягане в гърдите, замайване, синкоп, лесна умора, слабост, нарушения в съня. Много рядко биха могли да се развият и по- тежки симптоми на хемодинамична нестабилност като остра сърдечна недостатъчност, белодробен оток, симптоматична хипотония с ниски стойности на артериалното налягане, загуба на съзнание, влошено кръвоснабдяване на миокарда.
Предсърдното мъждене в голям процент от случаите може да протича безсимптомно и да остане недиагностицирано. Ето защо това състояние може да е много коварно. Препоръчваме пациентите редовно да измерват кръвното си налягане, както и пулса. При съмнение за неравномерна сърдечна честота е редно хората да се консултират с кардиолог, тъй като най- сигурно диагнозата се поставя след провеждане на електрокардиограма. При перманентно предсърдно мъждене с овладяна сърдечна честота симптомите са минимални.
Какви са причините, които провокират предсърдно мъждене?
Важно е да се знае, че не винаги причината за това заболяване може да бъде установена, тъй като етиологията е многофакторна. Водещите причини за това състояние са исхемичната болест на сърцето, високото кръвно налягане, вродени и придобити клапни заболявания на сърцето, както и възпалителни процеси на сърцето, дисфункция на щитовидната жлеза, бъбречни заболявания, напреднала възраст и други. Злоупотребата с алкохол, някои наркотици,тютюнопушенето и прекомерната консумация на енергийни напитки могат да провокират пристъп на предсърдно мъждене. Когато не може да се установи конкретна причина за появата на предсърдното мъждене, говорим за идиопатично предсърдно мъждене.
До какви рискове може да доведе?
Най-големите рискове са свързани с тромбемболични усложнения и развитие на сърдечна недостатъчност. Установено е, че 20-30% от исхемичните мозъчни инсулти са свързани с предсърдно мъждене. Други усложнения на този вид аритмия могат да бъдат развитие на когнитивен дефицит (деменция), резултат от нарушено мозъчно кръвоснабдяване или микротромбоемболизъм, влошено качество на живот, чести хоспитализации и др.
Какво лечение се прилага?
Видът на лечение се преценява спрямо ползите и рисковете за всеки конкретен пациент от лекуващия кардиолог, както и от вероятността за възстановяване и задържане на ритъма. Оценяват се риска от кървене и от тромбоемболичен инцидент и се назначава системна антикоагулантна профилактика. При пристъпното предсърдно мъждене целта е възстановяване на синусов ритъм, като това би могло да се случи чрез няколко метода. Прилага се кардиоверсия с лекарства като се използват т.нар. антиаритмични средства. Би могло да се приложи и електрическата кардиоверсия, извършваща се под краткотрайна венозна анестезия, при която се подава електрически ток на сърцето като електрошокът спира абнормната електрическата активност за кратко и в повечето случаи възстановява нормалния ритъм. Предсръдно мъждене се лекува и с катетеризация и други хирургични процедури като катетърна аблация . Тази процедура представлява въвеждане в тялото на катетри под рентгенов контрол , които достигащи сърцето през кръвоносните съдове, се пуска радиочестотна енергия или се причинява замразяване чрез криотерапия за елиминиране на участъци от сърдечна тъкан или електрическа изолация на пулмонарните вени, които причиняват неритмичната сърдечна дейност. Тази процедура коригира аритмията без нужда от лекарства или имплантируеми устройства. В зависимост от състоянието на пациента и заболяването, лекарят може да извърши аблация на атриовентрикуларния възел. Тази процедура унищожава малка площ от сърдечна тъкан, предотвратявайки анормална сигнализация, след което следва имплантация на пейсмейкър.
Лекуващият лекар би могъл да избере стратегия за контрол на сърдечната честота, без възстановяване на синусов ритъм, при висок риск или ниска вероятност за дълготрайно задържане на синусов ритъм. За лечението се използват бета-блокери за понижаване на сърдечната честота, блокери на калциевите канали за отпускане на артериалните мускули и намаляване на сърдечната честота и антикоагулантна профилактика.
