Случаят със смъртта на млада жена след поставяне на хиалуронови филъри постави отново на дневен ред въпроса за безопасността на естетичните процедури. Темата коментира д-р Станчо Проданов, пластичен хирург към медицинския център на УМБАЛ „Света Екатерина“ пред вестник Труд, който предупреждава, че в медицината „по-лекото“ невинаги означава „по-безопасно“.
По думите му, до тежки усложнения като сепсис и полиорганна недостатъчност след подобни интервенции може да се стигне вследствие на комбинация от фактори – внесена инфекция, нарушена стерилност, неясен произход на използваните продукти, грешки в техниката или забавено разпознаване и лечение на усложненията.
„Не бих си позволил конкретни изводи по даден случай без пълното му изясняване, но в практиката подобни усложнения най-често са резултат от поредица от компромиси“, посочва д-р Проданов.
ПО-ЛЕСНОТО НЕВИНАГИ Е ПО-БЕЗОПАСНО
Специалистът обръща внимание на тенденцията пациенти да търсят алтернативи на класическата хирургия, водени от желание за по-бързо възстановяване и избягване на анестезия.
„Разбирам логиката на пациентите да търсят по-лека процедура, но тя често е подвеждаща. Големите обеми хиалуронов филър в гърдите не са безобидна алтернатива“, подчертава той.
По думите му стандартните и медицински обосновани методи за увеличаване на бюста остават имплантите и, в определени случаи, автоложният липофилинг.
„Проблемът не е само в самото вещество, а в цялата верига – кой, с какво, къде и при какви условия извършва процедурата“, допълва д-р Проданов.
КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВЯТ ПАЦИЕНТИТЕ?
Според специалиста пациентите често подценяват риска, когато избират място за естетична процедура.
„В много случаи хората знаят, че не се намират в сертифицирано лечебно заведение, но правят компромис заради по-ниска цена или по-бърз достъп“, посочва той.
Д-р Проданов съветва пациентите да не се фокусират единствено върху цената, а да задават ключови въпроси:
– кой ще извърши процедурата;
– в какво лечебно заведение;
– каква е квалификацията на специалиста;
– какво се случва при усложнение.
„Ако няма ясна регистрация, медицинска документация и проследимост, това е сериозен сигнал за риск“, подчертава той.
Не по-малко важно е да се проверява и произходът на използваните продукти.
„Пациентът има право да види опаковката, срока на годност и партидния номер. Почтеният лекар няма от какво да се притеснява“, категоричен е специалистът.
НАЙ-ЧЕСТИТЕ ГРЕШКИ – ПОРЕДИЦА ОТ КОМПРОМИСИ
От практиката си като вещо лице д-р Проданов посочва, че най-тежките случаи рядко са резултат от единична грешка.
„По-често става дума за поредица – процедура без документация, без проследимост, в обект без готовност за реакция, а след това забавяне или укриване на усложненията“, казва той.
Последствията могат да бъдат тежки – инфекции, некрози, деформации и функционални увреждания.
ТЕНДЕНЦИИ В ЕСТЕТИЧНАТА МЕДИЦИНА
По думите на специалиста интересът към естетичните процедури нараства както в България, така и в световен мащаб.
„Нехирургичните процедури се увеличават най-бързо, защото се възприемат като по-достъпни и по-леки. Това обаче не означава, че са по-безопасни“, подчертава той.
Все по-често пациенти са хора от активната средна класа, които инвестират във външния си вид като част от професионалното си развитие.
РОЛЯТА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ
Изкуственият интелект също намира приложение в естетичната медицина – при анализ на лице, планиране и проследяване на резултати.
„Изкуственият интелект е отличен помощник, но не може да замени клиничната преценка и хирургичния опит. Технологията е инструмент – отговорността остава човешка“, казва д-р Проданов.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПО-СТРОГ КОНТРОЛ
Според него развитието на сектора изисква и по-строг контрол, тъй като пазарът расте по-бързо от регулацията.
„В медицината това, което изглежда по-леко, невинаги е по-безопасно. Затова информираността и отговорният избор са от решаващо значение за пациентите“, заключава д-р Станчо Проданов.
