Ехографията на млечните жлези е основен диагностичен метод както при наличие на симптоми, така и в профилактиката на рака на гърдата. Това обясни д-р Гергана Петрова, хирург в Отделението по обща хирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина“, която провежда диагностика и хирургично лечение на заболявания на коремните органи и млечните жлези.
По думите ѝ при наличие на бучка, болка, зачервяване, секреция от зърното или друга промяна в гърдите пациентките не бива да отлагат прегледа. Първата стъпка е консултация с личен лекар, хирург или гинеколог, след което задължително трябва да се извърши ехография на млечните жлези.
„Ехографията е много насочващ метод и дава важна информация за типа на образуванието – неговите очертания, форма, съдържание и капсула. Така могат да се разграничат доброкачествени от злокачествени изменения и да се прецени дали става въпрос за обикновена киста или за по-сериозно заболяване“, обясни д-р Петрова в ефира на Телевизия Евроком.„В повечето случаи образуванията се оказват кисти, а не рак“, успокои специалистът.
Като основни рискови фактори за развитие на рак на гърдата тя посочи генетичната предразположеност, хормоналните терапии, затлъстяването и употребата на алкохол.
Според д-р Петрова ехографията на млечните жлези има ключова роля и в профилактиката, дори при липса на оплаквания. Затова се препоръчва след 30-годишна възраст жените да провеждат ехомамография веднъж годишно.
В разговора д-р Гергана Петрова коментира и темата за херниите. Тя разяснява видовете хернии, рисковите фактори и защо хирургичната намеса с платно е ключова.
„Хернията представлява нарушение на коремната стена, при което през отслабен участък могат да преминат вътрешни органи или тъкани“, обясни тя.
Ингвиналните хернии се срещат по-често при мъжете, докато пъпните хернии са по-характерни за жените и често са свързани с бременност, напълняване и повишено коремно налягане.
По думите ѝ рискови фактори са наднорменото тегло, тежките физически натоварвания, вдигането на тежко, спортът и генетичната предразположеност.
Сред първите симптоми на ингвиналната херния са:
▪️ чувство за тежест и придърпване;
▪️ болка при физическо натоварване;
▪️ дискомфорт при рязко изправяне;
▪️ подуване в по-напреднал стадий.
„Палиативно лечение при ингвиналните хернии няма“, подчерта д-р Петрова. Тя предупреди, че коланите за херния, които много пациенти използват, не само не решават проблема, но често затрудняват последващата операция заради образуването на сраствания. Те могат да бъдат препоръчани единствено на пациенти, които не подлежат на оперативно лечение поради възраст или тежки придружаващи заболявания.
Специалистът обясни, че при диафрагмалните хернии водещо значение има степента, в която симптомите нарушават ежедневието на пациента. Малките хернии често водят до тежък рефлукс, който не се повлиява от медикаментозно лечение и тогава се пристъпва към операция.
„Лапароскопският подход е минимално инвазивен и позволява по-бързо възстановяване“, посочи д-р Петрова. При по-сложни ингвинални хернии обаче понякога се налага класическа отворена операция.
Повече по темата може да разберете тук:https://eurocom.bg/video/savremenno-lechenie-na-hernii-i-preventsiya-na-rak-na-gardata-s-d-r-gergana-petrova/
