Инфарктът вече не е заболяване само на по-възрастните. През последните 15 години случаите при хора под 40-годишна възраст са се увеличили с над 200%, особено в Югоизточна Европа. Зад тази тревожна тенденция често стоят ежедневни навици и рискови фактори, които младите хора подценяват, докато сърцето не подаде сигнал – понякога твърде късно.
Какви са причините за тази тревожна тенденция? Как протича инфарктът в млада възраст, кои са рисковите фактори и как можем да намалим вероятността от тежък сърдечносъдов инцидент? По темата говори доц. д-р Незабравка Чилингирова, кардиолог в УМБАЛ „Света Екатерина“ в „Подкаст за здраве“.
КАК ПРОТИЧА ИНФАРКТЪТ В МЛАДА ВЪЗРАСТ И ЗАЩО Е ТОЛКОВА КОВАРЕН?
Най-характерната проява на инфаркта е силната, притискаща или раздираща болка в гърдите, често придружена от изпотяване, гадене и повръщане – симптоми, които трудно могат да бъдат пренебрегнати.
Съществува обаче и друга, много по-коварна форма – безболковият инфаркт. Той се среща най-често при хора с диабет, при които заболяването може да протече почти без симптоми и да бъде открито едва след развитието на сърдечна недостатъчност.
Добрата новина е, че все повече млади хора разпознават навреме тревожните признаци и търсят медицинска помощ още при първите симптоми.
„Колкото по-рано се намеси инвазивната кардиология, толкова по-голям е шансът да се ограничи увреждането на сърдечния мускул и да се подобри дългосрочната прогноза“, подчертава доц. д-р Чилингирова.
По думите ѝ хроничният стрес също е сериозен рисков фактор. Продължителното психическо напрежение води до трайно повишаване на артериалното налягане и нивата на стресовите хормони, което допълнително натоварва сърдечносъдовата система.
КОИ ИЗСЛЕДВАНИЯ МОГАТ ДА ОТКРИЯТ РИСКА НАВРЕМЕ?
Профилактиката започва с оценка на фамилната обремененост, изследване на липидния профил (холестерол и триглицериди), измерване на артериалното налягане и електрокардиограма. При необходимост се назначава и ехокардиография.
„Добре е още около 30-годишна възраст всеки човек да изследва липидния си профил, да измери кръвното си налягане и да си направи електрокардиограма“, съветва доц. д-р Чилингирова.
Особено внимание трябва да обръщат хората с фамилна обремененост, активно спортуващите, които използват анаболни стероиди или други нерегламентирани препарати за покачване на мускулна маса, хората, работещи в условия на продължителен стрес, както и жените, преживели прееклампсия или високо кръвно налягане по време на бременност. При тях е препоръчително около година след раждането да се направи липиден профил.
КАК ВСЕКИ МОЖЕ ДА НАМАЛИ РИСКА?
При установени нарушения в мастната обмяна първата стъпка е промяна в начина на хранене. Най-добри резултати дава средиземноморският хранителен модел, богат на риба, зехтин, плодове, зеленчуци и полезни ненаситени мазнини, съчетан с достатъчен прием на течности.
Липидният профил се проследява повторно след около два месеца. Ако стойностите не се подобрят и са налице допълнителни рискови фактори – фамилна обремененост, наднормено тегло или високо кръвно налягане – може да се обсъди започване на терапия със статини, включително и при по-млади пациенти.
Цялото интервю може да видите тук: https://svetatnazdraveto.bg/podcast-za-zdrave/d-r-nezabravka-chilingirova-koi-sa-riskovete-za-infarkt-pod-40-video.html?fbclid=IwY2xjawTX7alleHRuA2FlbQIxMABicmlkETFtcTAzMWpXY3JMZk4xcENic3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHtjit0mxdNBhONMjrHguXwK1Dxnvf4c1kfmZwwwXLUrkFC0YzSpKeT7Tgde7_aem_4koTOxSmWbX3g2ADVsCl5Q
