Проф. д-р Светослав Йовев има придобити специалности по вътрешни болести и кардиология, както и множество сертификати. Ето какво разясни той за съвременните методи за лечение на сърдечна недостатъчност пред вестник „Доктор“.
– Проф. Йовев, какви са предимствата на новия метод за физиологична електрокардиостимулация, като алтернатива на конвенционалната стимулация на дясна камера? Тоест, какви проблеми и недостатъци в сравнение с нея решава?
– Това е методика, която се въведе от една година и половина и е най-иновативната процедура в момента в зоната на кардиостимулацията. Представлява директно стимулиране на проводната система на сърцето, която се извършва със специален интродюсер, който индустрията измисли, като начин на достъп. Процедурата представлява въвеждане на специален интродюсер, посредством който се пласира стандартен електрод с активна фиксация и след като се навива под електрофизиологичен контрол се захваща лявото бедро на проводната система на сърцето. Предимството е, че директно се стимулира проводната система и по този начин реално ние достигаме до физиологично стимулиране на сърцето.
Досега, с конвенционалните методи, можехме да стимулираме върха на дясната камера. Тоест, алтернативна методика на върха на дясна камера е септалната стимулация. Тя е много близка като техника до така наречената стимулация на лявото бедро. Разликата е, че невинаги при септална стимулация може да се хване сигналът на лявото бедро. Докато при стимулацията на лявото бедро, това, за което говорим като нова методика, самият интродюсер се поставя точно на мястото, където предлекционно се намира снопът и се набива върху него директно. Това е смисълът на тази процедура. Предимството й е, първо, че може да се прилага при всеки пациент, независимо каква диагноза има в ритъмното проводно нарушение на сърцето. Второ, предпазва сърцето от развитие на сърдечна недостатъчност.
– Какво имате предвид, когато казвате, че предпазва сърцето?
– Имам предвид, че при някои от досегашните кардиостимулатори, които стимулират върха на дясната камера, след време около 40% от тези пациенти могат да развият сърдечна недостатъчност.
– В какво се изразява тази сърдечна недостатъчност?
– Това е сърдечна недостатъчност, предизвикана от самия тип стимулация. Когато стимулираме върха на дясна камера, се създава широк камерен комплекс, който създава вътрекамерна и междукамерна асинхронност между лява и дясна камера. Лявата камера започва да се прераздува и помпената функция спада. Оттам се развива сърдечна недостатъчност или така наречената пейсмейкър индуцирана кардиомиопатия. Тогава тези пациенти отиват за надграждане към по-висок клас симулатор, така наречено ресинхронизиращо устройство. Затова и посочих, че стимулацията на лявото бедро, на проводната система на лявата камера, предпазва сърцето точно от този тип развитие на пейсмейкър индуцирана кардиомиопатия.
– При кои пациенти може и е препоръчително да се приложи стимулация на проводната система на лявата камера?
– Може да се прилага при почти всички пациенти, независимо каква диагноза имат в ритъмното – проводно нарушение на сърцето. Дори вече се смята, че
МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА И ПРИ ТЕЗИ, които имат развита сърдечна недостатъчност, с ляв бедрен блок. Засега тази крайна практика за прилагане на този метод все още не е стриктно уточнена от кардиологичната общност, но има такава тенденция да се говори дори за такъв тип стимулация.
– Има ли противопоказания?
– Противопоказания няма на този етап. Стимулаторът, който се слага, е обикновен антибрадикарден пейсмейкър. Електродът, с който се прилага, също е стандартен, с активна фиксация. По-особеното е, че самият интродюсер, който въвежда електрода, е специален. Аз лично предпочитам 30-интродюсер. Той има една много специфична триизмерна кривка, която въвежда точно електрода в предлекционното място, където се намира лявото бедро. Прилага се най често при пациенти с нормални сърдечни кухини, които по някакъв повод развиват ритъмн/i проводни нарушени h сърцето и които са с класически индикации за поставяне на пейсмейкър. Вместо да пласираме електрода на върха на дясна камера, ние правим така наречената физиологична стимулация на лявото бедро, с цел профилактика – да не се развива при тези пациенти пейсмейкърна индуцирана кардиомиопатия. Реално, методиката за стимулация на лявото бедро се прилага не само в нашата болница. Тя е иновативна процедура, която намира приложение и в други клиники. Препоръката ми е, че пациентите трябва да знаят, че има такава нова методика и че прилагането и в България много бързо навлиза, и е сравнима с европейските държави.
– Покривали се от НЗОК изцяло процедурата или се налага пациентите да доплащат за нея?
– Процедурата 100% се реимбурсира от Здравната каса, няма нещо, което пациентът да се налага да доплаща.
– След провеждането на физиологичната електрокардиостимулация как се проследяват пациентите?
– Проследяват се рутинно, както всички други пациенти, които са носители на електронно устройство. Идват на десетия ден за проверка на оперативната рана и на третия месец за преглед. След това следим състоянието им на всеки 6 месеца.
– Бихте ли пояснили какви симптоми показват, че се е развила пейсмейкър индуцирана кардиомиопатия, за да са информирани пациентите за какво да следят?
– Когато се постави обикновено устройство на върха на дясна камера, споменах, че 40% ОТ ПАЦИЕНТИТЕ МОГАТ ДА РАЗВИЯТ така наречената пейсмейкър индуцирана кардиомиопатия. Представлява механично увреждане на контрактилната способност на сърцето, вследствие на разширен стимулиран камерен комплекс, което създава условия лявата камера да изостава. Получава се изкуствен, създаден от нас ляв бедрен блок. Когато лявата камера изостава, се създава междукамерна и вътрекамерната асинхронност и тя започва да се разширява във времето. Това не става за 1-2 дни, а след много години продължителна стимулация. Колкото по-активна е стимулацията, толкова вероятността да се случи това при някои пациенти е по-висока. След като лявата камера започне да се раздува, помпената функция на лявата камера страда. Тя започва да намалява и в един момент, когато помпената функция достатъчно се компрометира, пациентът чак тогава започва да усеща симптоматика.
Изразява се в усещане на лесна умора. Това са първите симптоми. Следва задух при обичайни физически натоварвания, който след това преминава и в покой, отоци по краката и невъзможност пациентът да легне на ниско. И това е една градация на симптомите на сърдечна недостатъчност, при която пациентът разбира, че нещата не са добре и търси лекарска помощ. Колкото по-рано я потърси, толкова по-добре е за пациента, защото може да се коригира с надграждане на устройството към ресинхронизиращо устройство. Или, общо взето, това са основните моменти в развитието на сърдечната недостатъчност при тези 40% от пациентите, за които говорим.
При кои пациенти е нужно имплантирането на пейсмейкър? Как се преценява дали е нужно да се направи това? Защо пациентите идват в късен етап на заболяването вижте в новия брой на вестник „Доктор“.
