Д-р Димитър Чернев: „Медицината в България не е мъртва, работа има за всички“


В УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ изключително много държим на младите лекари. Тяхното развитие е бъдещето на лечебното заведение и на медицината в България. Затова решихме да представим част от младите надежди на най-голямата държавна кардиологична болница.

Събеседник днес е д-р Димитър Чернев, специализант в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“. Завършил е медицина през 2017 г. в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Веднага след това започва работа в спешното отделение на УМБАЛ “Александровска”. През октомври 2018 г. става част от екипа на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“.

1. Д-р Чернев, как се насочихте към медицината?

Аз съм наследствено обременен и съм второ поколение лекар. Родителите ми са лекари, и по-голямата част от семейството ми са се реализирали в тази сфера.

2. С какво ви привлече съдовата хирургия?

Съдовата хирургия ме привлече главно с оперативната работа, която не е еднотипна. Съдовите заболявания ангажират различни съдови басейни в тялото и съответно интервенциите, които правим са разнообразни в зависимост от патологията. Друга причина е работата със спешни пациенти. Привлече ме също така и естеството на работа – съдовите реконструкции, възможността да работя ендоваскуларно. Интересното е, че може миниинвазивно да се постигне голям ефект, да се спаси живот, да се реканализира запушен съд без да се правят големи оперативни реконструкции.

3. Защо избрахте да останете в България, много ваши колеги заминаха в чужбина при по-добри условия в здравеопазването?

По принцип, родителите ми лекари са в чужбина. Израстнал съм в България, тук е домът ми и тук ми харесва. Разбирам колегите, които напускат страната, за да се реализират в чужбина, но съм на мнение, че всеки млад колега трябва да даде шанс на България, защото тук има какво да се види и да се научи. Медицината в България не е мъртва, има място за развитие и за млади хора, който иска да работи може да постигне много. Пречките са основно в здравната система.

4. Как започнахте работа в болница „Чирков“

В болница „Чирков“ започнах работа като болногледач в сърдечна реанимация, докато бях студент 3 курс. След това имаше обявен конкурс, явих се при проф. Валентин Говедарски и той ме нае на работа.

5. Какви са впечатленията от работата ви тук?

Работи се много, всеки един от колегите тук прави всичко по силите си за всеки един пациент. От страна на ръководството се осигурява поле за изява на младите кадри и възможност за развитие. Екипът е сплотен, разбираме се и нещата вървят много добре. Прави се всичко възможно, което е по силите ни да постигнем оптимални резултати за нашите пациентите.

6. Какво се случва ежедневно в работата ви като съдов хирург?

В УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ денонощно приемаме спешни пациенти. Приемаме хора с всякакви заболявания в областта на съдовата хирургия и особено руптури на абдоминални аневризми, дисекации, емболии на крайници, тромбофлебити, дълбоки венозни тромбози и др. Приемаме всякакви пациенти с оплаквания, ангажиращи различни съдови басейни на тялото. Те може да са от замайване, световъртежи, шум в ушите, болки в крайниците при ходене или в покой, болки в корема, в гърдите, пациенти с оплакваняи от замайвания, световъртежи, шум в ушите и др. Възможните оплаквания от съдовите заболявания са разнообразни взависимост кой съдов басейн на тялото е засегнат

7. Подмладяват ли се пациентите в съдовата хирургия?

Има млади хора, които страдат от съдови заболявания, но не мога да кажа, че има тенденция да се подмладяват. Може да обобщим, че средната възраст на пациентите, страдащи от хронична артериална недостатъчност на крайниците в съдовата хирургия на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ е около 60 години. Винаги има изключения, неведнъж се е случвало да лекуваме много по-млади пациенти, като винаги даваме всичко от себе си, за да постигнем най-добри резултати.

8. Кой е бил най-сложният случай досега във вашата практика, който най-силно ви е впечатлил?

Когато започнах работа тук най-силно ме впечатли руптура на аневризма на абдоминалната аорта. Това е спешно състояние което представлява разкъсване на най- голямата артерия в човешкото тяло. Кървенето при такова състояне може да бъде фатално. Бях впечатлен от това как пациент, толова близо до смъртта може да бъде спасен, благодарение на уменията на екипа.

9. Кои са най-честите съдови заболявания?

Съдовите заболявания са социално значими заболявания. Едно от най-често срещаните е хроничната артериална недостатъчност на долните крайници. Основното в превенцията на това заболяване е да се спре тютюнопушенето. Диабетът и никотинът са основните виновници за развитието на заболяването и основни рискови фактори. Другото, което може да се направи като превенция е да се посещава профилактично съдов хирург, за да може хроничната недостатъчност да се хване в по-ранен стадий и да се лекува навреме.

10. Може ли да лекуваме тази хронична недостатъчност неоперативно?

Може да я лекуваме неоперативно, ако е в по-ранен стадий. С медикаменти може да се забави прогресията на заболяването. В по-напредналите стадии, когато става въпрос за тромбоза на големи участъци на артериите, вече трябва да се предприеме оперативно лечение. Целта е да се запази цялостта на крайника, да се минимизира загубата на тъкан.

11. Колко често трябва да ходим на профилактични прегледи?

Ако ще ходим профилактично без да имаме оплаквания, било то от разширени вени или от хронична артериална недостатъчност на крайниците веднъж годишно е достатъчно. Ако вече има установено заболяване е хубаво един път на шест месеца да се проследява пациентът. За съжаление пациентите в България не търсят помощ навреме. Масата от пациенти с хронична недостатъчност на долни крайници са в по-късните стадий, когато вече имат рани, гангрени.

12. Какво бихте казал на младите лекари в България, които започват да се занимават с медицина?

Съветвам ги да дадат шанс на България и да останат да работят тук. Поле за изява има, работа има и стига за всички. Също така тук има много добри специалисти, от които може да научи много един млад и неопитен лекар.

 

 

Още от "Актуално"

Честит 8 декември, скъпи студенти!Честит 8 декември, скъпи студенти!

Нека днешният празник ви донесе надежда, оптимизъм и вдъхновение. С особен акцент обръщаме внимание към студентите по медицина. Според последните данни в България продължава да има недостиг на медицински специалисти,

Широкият набор от медикаменти и добра техническа обезпеченост с модерна апаратура свежда до минимум рисковете от анестезияШирокият набор от медикаменти и добра техническа обезпеченост с модерна апаратура свежда до минимум рисковете от анестезия

Анестезиологът е човекът зад паравана, медикът в сянка и затова малко се знае колко важна е работата му всъщност. Тя изисква редица умения като висока концентрация, проверка и непрестанeн контрол

Д-р Светослав Иванов: „Между 10-20% от европейците умират от внезапна сърдечна смърт“Д-р Светослав Иванов: „Между 10-20% от европейците умират от внезапна сърдечна смърт“

Внезапната сърдечна смърт е естествена неочаквана смърт, настъпила по сърдечни причини в кратък период от време ( до един час според, дефиницията на Европейското кардиологично общество). Внезапният сърдечен арест е