Посттромбозният синдром е усложнение, което най-често възниква седмици или месеци след прекарана дълбока венозна тромбоза (ДВТ). Той води до значително занижаване качеството на живот на пациента. Посттромбозният синдром може да засегне всеки, но лицата с разширени вени са с повишен риск за развитие на ДВТ.Повече по темата разказва доктор Димитър Чернев, съдов хирург в УМБАЛ „Проф.д-р Александър Чирков“.
Какво представлява посттромбозният синдром?
Посттромбозният синдром е усложнение, което обичайно възниква седмици или месеци след прекарана дълбока венозна тромбоза (ДВТ). Това усложнение се развива при 30% от болните до петата година от акутния момент, като при 5-8% възниква улкус крурис.
Има ли рискови групи?
От посттромбозен синдром може да страдат както мъже, така и жени, прекарали ДВТ. Както казах той се развива в 30% от случаите след прекарано ДВТ. Като при нелекувани ДВТ постфлебитния синдром е налице в 90% от случаите.
Опасен ли е посттромбозният синдром?
Посттромбозният синдром води до значително занижаване качеството на живот на пациента. Наличието на рани /улкус крурис/ усложнява състоянието на пациента и изисква полагането на повече усилия за излекуване.
Кои все пак са най-засегнати?
Всеки може да развие ДВТ. Но някои фактори могат да повишат риска. Всичко, което забавя кръвния поток, причинява наранявания на венозната стена или повишава съсирването на кръвта, може да увеличи риска за развиване ДВТ. Вие сте изложени на риск от ДВТ, ако:
-Имате наднормено тегло или затлъстяване.
-Имате нарушение на кръвосъсирването.
-Напреднала възраст над /60 години/
-Обездвижване след оперативна интервенция.
-Прекарали сте дълъг период от време без движение, като престой в болница или пътуване на дълъг път
-Лица, приемащи противозачатъчни или хормонално заместителна терапия.
-Тютюнопушенето е важен рисков фактор
-Лица с разширени вени са с повишен риск за развитие на ДВТ
Каква е превенцията?
Превенцията на посттромбозния синдром е всъщност превенция на ДВТ. Активният начин на живот и в частност редовната физическа активност са в основата на профилактиката на ДВТ. Не на последно място е спиране на тютюнопушенето. При пациенти с прекарано ДВТ е много важно стриктното спазване на предписаната терапия от лекуващия лекар и най-вече на антикоагулантната и компресионната терапия.
Как се диагностицира посттромбозният синдром?
Прилага се обстоен съдов преглед, който включва и доплер. Проверява се проходимостта на венозната система, както и за наличието навенозен рефлукс на дълбоките и повърхностните вени. При млади пациенти и бременни с прекарано ДВТ съветваме да се извърши генетично изследване за тромбофилия.
Какво е лечението при пострромбозния синдром?
Компресионната терапия е основното лечение на посттромботичен синдром. Това помага да се увеличи притока на кръв във вените и да се намалят симптомите. Не на последно място е и приемането венотоник, който може значително да подобри състоянието.
