В есенно-зимния сезон ни атакуват вирусните заболявания – грипен вирус тип А и В, риновируси, респираторни аденовируси, коронавируси и др. Клиничните прояви са най-разнобразни и могат да засегнат както горните, така и долните дихателни пътища. Респираторните вируси могат да влошат съществуващо хронично сърдечносъдово заболяване, каквото е коронарната артериална болест или сърдечната недостатъчност. Те също така могат да предизвикат нови, неблагоприятни сърдечносъдови събития като най-застрашени са пациенти с полиморбидност или имунен дефицит.
Кардиологът от УМБАЛ „ Св. Екатерина“ д-р Ивайло Ценков препоръчва на пациентите да пазят и да поддържат своите сърца в добра форма, като водят по-здравословен начин на живот. Той съветва да се консумира здравословна храна, да се поддържа оптимално тегло и добра физическа активност, както и да се ограничи употребата на алкохол и да се избягва тютюнопушенето. И не на последно място да не пропускат профилактичните прегледи при кардиолог.
Как вирусите атакуват сърдечното здраве?
Аденовирусите и ентеровирусите са сред най-честите етиологични причинители на миокардит. Те могат да доведат до увреждане на миокардната тъкан. Грипният вирус тип A и B, заедно с коронавирусите, са считани за кардиотоксични агенти, които индиректно провокират миокардит. Честотата на сърдечносъдовите инциденти е най-висока през зимата. Смята се, че инфекциите на горните дихателни пътища въздействат върху функционирането на сърдечносъдовата система. Рискът от сърдечносъдови усложнения се определя от тежестта на респираторната инфекция. До 6 пъти се повишава риска от инфаркт на миокарда през първата седмица след вирусна-респираторна инфекция. Грипният вирус оказва негативно влияние върху кръвоносните съдове, както и на намиращите се в тях плаки, заради възпалителните реакции на вируса. Рискът от увреждане на сърцето, вследствие на прекарана вирусна инфекция е най-висок при хора, които са генетично предразположени към сърдечносъдови заболявания, при такива с атеросклероза или хронични проблеми с холестерола и триглицеридите. Коксаки вирусите от група В са основните вируси, които причиняват миокардит. Миокардитът е възпаление на средния мускулен слой на сърцето. Оплакванията от инфекцията продължават около седмица като симптомите са сходни с тези при другите вирусни инфекции. В случай на засягане на сърцето типични са проявите на треска, болка в гърдите, задух, умора. Ако вирусът атакува сърцето продължителността на заболяването е по-дълга. То може да предизвика трайни увреждания на сърцето, особено ако рецидивира. Хората, които в най-голяма степен са застрашени от развитието на усложнения след боледуване от аденовирусна инфекция са тези с отслабен имунитет, респираторни заболявания, включващи обструктивна респираторна болест и сърдечни заболявания, което води до потенциално развитието на вирусен миокардит. Респираторните инфекции увеличават риска от венозна тромбоза или белодробна емболия. Перикардитът е друго усложнение от прекарана или недоизлекувана вирусна инфекция.
Как протичат вирусните инфекции при пациенти със сърдечни заболявания?
Респираторните инфекции при хронично сърдечносъдово болни пациенти протичат доста тежко. Затова и те трябва да се пазят много през студените месеци от вируси. Много рядко и при пациенти, които нямат сърдечни проблеми, се стига до тежки нарушения във функцията на сърцето, като тахикардия, екстрасистолна аритми , при дехидратация вследвие на висока температура и др.
Влияят ли вирусните заболявания върху кръвното налагане?
Разбира се. Когато вирус навлезе в тялото, имунната система реагира като освобождава различни химични вещества, за да се пребори с инфекцията. Този процес на имунен отговор често е съпътстван от възпаление, което води до свиване на кръвоносните съдове, в резултат на което се повишава кръвното налягане. Циркулиращите сезонни вируси през есента имат установен ефект върху ключови регулатори на сърдечносъдовата система като по този начин те могат директно да повишат кръвното налягане. Някои вируси могат да предизвикат възпаление на сърдечния мускул или увреждане на съдовите стени като по този начин се увеличава риска от хипертонични кризи и други сериозни състояния. Тук особено внимание трябва да обърнат пациентите, които вече имат проблеми с кръвното налягане.
Има ли застрашени групи от вирусните инфекции?
Някои групи хора са особено уязвими към усложнения при вирусни инфекции. Това са възрастните хора, най-вече тези над 65 години. Счита се, че при тях рискът е завишен заради естественото намаляване на имунната функция с напредване на възрастта. Като рискова група можем да посочим хората с хронични и сърдечносъдови заболявания като хипертония, диабет и др., тъй като те са по-склонни към сериозни усложнения, когато се заразят с вируси. Бременните жени, хората с наднормено тегло и тези с отслабена имунна система също попадат в групата на най-застрашените. Техният организъм може да има по-големи трудности при справянето с инфекцията и не са изключени последици за сърдечносъдовата система.
Какво препоръчват лекарите?
Лечението на вирусните инфекции включва различни подходи в зависимост от етапа на заболяването. В началото лечението е симптоматично с температуропонижаващи лекарства, имуностимулатори, противовирусни средства и витамини, с цел превенция на усложненията. Ако симптомите не отшумят за няколко дни до седмица и състоянието на пациента се задълбочава, е необходимо да се обърне към семеен лекар или ако пациента е с известно хронично заболяване, към лекуващият специалист. При установено засягане на сърцето, пациентът ще бъде хоспитализиран, където в болнични условия ще се проведат редица специализирани изследвания – лабораторни, ЕКГ, Ехокардиография, рентген, които ще дадат ясна картина за степента на засягане. Допълнително бих добавил за превенция от евентуално заразяване – редовно да се проветряват помещенията , където живеем и работим, често миене на ръце и добра хигиена, носене на маска на места, където има голямо струпване на хора. Има разработени противогрипни ваксини, които могат да се поставят превантивно и разбира се самосъзнанието, при евентуална зараза е хубаво да не контактуваме с други хора и да си останем вкъщи, за да се лекуваме.
